Търсене

Същност и определение

Традиционното финансиране на инфраструктура и предоставяне на услуги може да се характеризира най-общо като задължения от страна на държавата и общината за осъществяване на периодични плащания към нает изпълнител по време на фазата на строителство на инфраструктурен обект и изпълнение на услугата. След приключване на изпълнителните дейности държавата и общината се ангажират с експлоатацията и поддръжката. При това финансиране държавата и общината носят всички рискове както по време на реализацията на проекта, така и при експлоатацията на инфраструктурата. Практиката показва, че при традиционното финансиране прогнозираната цена за строителство често се надвишава многократно, а правенето на оценка на разходите на държавата по експлоатацията и поддръжката на инфраструктурата е трудно осъществимо.

ПЧП изисква промяна в мисленето на публичния сектор – от фокусиране върху придобиване на инфраструктура (активи) към предоставяне на качествени публични услуги. Съществуващата практика за реализиране на проекти чрез ПЧП очертава следните разлики с традиционното финансиране на инфраструктурен проект:

  • Цялостен подход при проектиране, строителство и експлоатация: при финансиране на инфраструктурен проект чрез ПЧП е от значение стойността на вложените средства през целия проектен цикъл. Именно затова, при оценка на възможностите за осъществяване на ПЧП, държавата и общината сравнява не стойността на строителството на инфраструктура, а общите разходи за предоставяне на желаната услуга;
  • Извършване на плащания от държавата при получаване на желаната услуга: при ПЧП проект се извършват плащания от страна на държавата и общината или крайния потребител единствено при получаване на желаната услуга в искания обем и качество, т.е няма финансови задължения по време на фазата на строителство на инфраструктурата; 
  • Споделяне на проектните рискове между партньорите: публично-частното партньорство предоставя възможност за разпределение на рисковете между партньорите. От гледна точка на финансирането на проекта това означава, че държавата и общината може да прехвърли към частния партньор всички рискове свързани с финансирането, строителството, поддръжката и експлоатацията на инфраструктурен обект, като сподели или запази единствено риска за търсене на предоставената услуга;
  • Използване на частни ресурси и опит: публично-частното партньорство предоставя възможност за използване на частни ресурси при реализиране на инфраструктурен проект. Това като резултат води в повечето случаи до спазване на предварително заложените бюджет и времеви граници за строителство на проекта. От изключителна важност за финансовата устойчивост и развитие на проекта са капацитета и опита на частния партньор, които държавата може да използва при реализация на инфраструктурен проект.  

Отчитайки Европейското законодателство, практика и счетоводно третиране можем да обобщим, че ПЧП е дългосрочно договорно отношение между лица от частния и публичния сектор за финансиране, построяване, реконструкция, управление или поддръжка на инфраструктура с оглед постигане на по-добро ниво на услугите, където частният партньор поема строителния риск, и поне един от двата риска – за наличност на предоставяната услуга или за нейното търсене. 
ПЧП плащанията, свързани с ползването на предоставяната от частния партньор публична услуга, са обвързани с постигане на определени критерии за количество и качество на услугата. Правителството и общината (като потребител на услуги) има право да редуцира своите плащания, както би го направил всеки „обикновен клиент” при непредоставяне на необходимото количество и качество на услугата.

При осъществяване на ПЧП проекти от изключителна важност е гарантирането на по-добра стойност на вложените публични средства (value for money), чрез извършване на пълен анализ на разходите и ползите от проекта. Доказването на по-добра стойност на вложените средства може да се извърши чрез анализиране на количествените и качествените аспекти на инфраструктурния проект при прилагане на различни комбинации от методи и процедури за оценка. Най-добрите практики показват, че е препоръчителна комбинацията на количествения метод на нетната настояща стойност (ННС) и качествения анализ на икономическата ефективност на проекта.

След като публичния сектор извърши количествените и качествени анализи по проекта трябва да се изготви модел/еталон наречен Сравнение с публичните разходи (СПР). Той показва какви ще бъдат разходите на публичния сектор при изпълнение на определената изходна спецификация за предоставяне на услуга. СПР обхваща всички разходи (за целия жизнен цикъл на инфраструктурния проект) на публичния сектор съобразени с рисковете по проекта.  Най-често СПР се изразява чрез нетната настояща стойност на паричните потоци по проекта, отчитайки разходите за постигане на желания краен резултат и рисковете за публичния сектор, при традиционното предоставяне на услуги. По-добра стойност на вложените средства на ПЧП решението е видна, ако нетната настояща стойност на проекта изпълняван чрез ПЧП е по-голяма от нетната настояща стойност на проекта изпълняван от публичния сектор.
Необходимите условия за успешно изпълнение на проекти чрез публично-частни партньорства в Р.България могат да бъдат обобщени до следните:

  • Наличие на политическа воля за осъществяване на ПЧП проекти;
  • Наличие на обществена подкрепа за осъществяването на проекти чрез ПЧП;
  • Наличие на законодателна рамка подходяща за прилагане на ПЧП модели;
  • Провеждане на открита и прозрачна тръжна процедура в съответствие със съществуващите най-добри практики;
  • Изработване на механизъм за сравнение с публичните разходи за осъществяване на проекта (доказване на по-добра стойност на вложените публични средства);
  • Наличие на механизми за плащане на предоставяната услуга съобразени с обществените възможности и нагласи (преценка на обществена нагласа и възможности за плащане на такси, прецизно определяне на нивото на таксите);
  • Съществуване на достатъчен капацитет в публичните органи отговарящи за осъществяване на инфраструктурни проекти. 
  • Използване услугите на банковия сектор и консултантските компании в процеса на  структуриране на ПЧП схеми от публичния сектор (от изключителна важност за правилно разпределение на рисковете по проекта).

            В практиките на страни като Италия, Франция, Великобритания срещаме пояснения и конкретика за легална дефиниция на публично- частно партьорство в следните направления:

  • дългосрочно договорно споразумение между публична институция и частна компания (партньор) за изграждане/обновяване/поддръжка на публична инфраструктура и комунални обекти и за предоставяне на свързаните с тях услуги (дефиниция на Евростат съгласно Решение от 11 февруари 2004 г.);
  • дългосрочно договорно споразумение между публична институция и частнакомпания (партньор), чрез което рисковете, капацитета, активите и  печалбите (за публичния сектор – по-доброто качество на доставените услуги; за частния партньор – нормата на печалба) се поделят при доставянето на публична услуга;
  • дългосрочно договорно споразумение между публичния и частния сектор, чрез което се постига най-добро съотношение между устойчив резултат и вложени средства в доставянето на публична услуга.
    Систематизираните по такъв начин  основни белези на публично-частното партньорство водят до основния извод, че това по същество е договор с вменени и произтичащи от него права и задължения за всяка от страните, за дълъг период от време. Целта е не прехвърляне на функции на публичния сектор към частния, а търсене на взаимноизгодна за двете страни комбинация от по-добра стойност на вложените публични средства чрез използване на ефективността и ефикасността на частния сектор при предоставяне на публични услуги. Най-важната характеристика на споразумението за ПЧП е, че партньорството трябва да служи за предоставяне на услуги от частните партньори на обществото като цяло. Контрактувани сделки, при които частният сектор продава услуги и стоки на публичния сектор, не трябва да се разглежда като ПЧП.